10 июн. 2006 г., 13:42  

Кадровик 

  Поэзия
686 0 2
Човек се ражда на Земята
с усмивка вярваща в света,
без да познава ни злината –
ни, хорската безпътна суета.
Но, някъде по нишките живота,
завърта го и в миг ритник,
получило горкичкото създание,
превръща се в безличен кадровик.
- Аз вдигам тост, за “вечна дружба”
с удобната и тлъста служба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Предложения
: ??:??