28 авг. 2024 г., 19:05

Кафе 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
203 1 0
Този момент, във който усещаш от глътката
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища...
В този момент, в който се чувства по устните
колко е дълга нощта
и колко ще бъде по кратък деня...
Изливат се толкова блянове в този момент,
Но някак е тихо и мислено..
Преглъщам от куп пояснения,
вихрушка от дневни задачи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??