iral (Мария Гюзелева)
36 448
4 мая 2008 г., 11:40

Кафето 

  Поэзия
1350 0 8
 

Измъчвам си сърцето - то не стене,

със разума се подигравам - той крещи.

Пред мен кафето още е студено,

но в мислите ми пак дими.

 

Сърцето се обажда полугласно.

А разумът надвиква ме вес ден.

Дори кафето вече е наясно

какво се случва вътре в мен.

 

Раздирана - не ще и дума -

пак викам по сърцето си, уви.

Но то въздиша толкоз шумно,

че нищичко не чува и

 

кафето - виж - изстинало е пак.

Студено как да го изпия, как!

© Мария Гюзелева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??