Във чашата с кафе горчиво
аз сипвам сутрин и надежда.
Подслаждам го неотстъпчиво
и към деня ме то повежда.
Започвам разните задачи
с надеждата ми за победа.
Живея трудно с неудачи,
накриво сянката ме гледа.
Акò пък нещо се закучи
и ми се случи нанагорно,
живота строго ме научи
кафето да повторя морно.
И да му сипя пак надежда,
и да го подсладя повторно.
Че всичко до кафе се свежда
и да се пие отговорно...
© Никола Апостолов Все права защищены