rozita-p (Росица)
120 1324
19 мар. 2011 г., 11:17

Кафка след плажа (по Харуки Мураками) 

  Поэзия
1373 0 24

Заваля. Първо с тъжен порой от измъчени риби,

ококорили неми очи, пълни с дъно и пясък.

После плиснаха чайки с учудени клюнове, впити

във последния облак ненужен небесен отрязък.

 

Бях сега и преди, бях жена и бях още момиче,

а светът ми потри болно рамо в съседна вселена

и открехна за малко врата, и пропука се ниша,

през която увисна самотен вързоп топло време.

 

Там сме двете, там твоят смях цветно звъни в хвърчилата,

под краката ти боси брегът се превива от гъдел,

там съм твоя близначка, а ти си простила вината

на несбъдната майка, която не случих да бъда.

 

Там в съседния свят, на един хвърлей сън от деня ми,

съществуваш по-истинска - нищо, че даже и име

не успях да ти дам. И ненужни са всички измами,

че лекувало времето - мен този лек ме подмина.

 

И през люспи и човки греба към ръба на сърцето

към онази врата за света, в който всичко се вписва,

там се смеят безброй хвърчила, там е синьо небето,

синовете ми имат сестра, а животът ми – смисъл.

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??