КАЖЕТЕ: – СБОГОМ, МОЙ ПОЕТЕ!
… дебела лондонска мъгла фъндъци чорли върху Варна,
освен едно Айше с метла, друг жив човек не ми се мярна,
отмина празният тролей – след него спря един „Икарус“,
и със прегракнало „Здравей!“ ме закова пресипнал гларус,
бакшиш с раздрънкано такси на светофара ми присветна –
ще ме откара за „Мерси!“ – дори и до вулкана Етна!
В такава бездна самота дори не знам как още дишам?
По цял ден пиша – и чета – в писателската своя ниша.
Ще пална с вас една лула! Кажете „Сбогом, мой поете!“
Човече в гъстата мъгла! – и мен без жал Айшето смете.
22 януарий 2025 г. ...