Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче –
с радост пак се обличаш
и зората те гали
с позлатени воали.
Прошепни ми, момиче –
тихо в мене се вричаш,
а небето безбрежно
е свидетел на нежност.
Прошепни ми, момиче,
безвъзвратно се стичаш –
несломима стихия
от която да пия!
© Данаил Таков Все права защищены
нося слънчогледена душа,
слънце във косите ми се стича,
а в очите - златни петънца."
Припознавам се нещо😀. Много ми хареса!