Как може, ми кажи,
да си така заблудена ти?!
Да таиш в сърцето си надежда дори,
че времето ще се върне и щастие ще ти дари?

Как може, ми кажи,
да обичаш сляпо и със затворени очи,
да вървиш устремена към пропастта
в името на любовта?!

Как може, ми кажи,
да не можеш да забравииш ти?!
А времето минава и тече,
но още замръзнало е твоето сърце.

Замръзнало и никого не пуска там,
където е единствен той и те изгаря като плам.
Като светиня пазиш всичко, свързано със него,
ала кажи ми ти - него `де го?

Какво ти дава той?
Защо не намираш покой?
Докога ще живееш в тъгa
и изгубена в бездната на таз Самота?

Кога ще забравиш ти?
И кога ще прегърнеш своите мечти?
Кога ще видя пламъка в твоите очи
и кога ще дойдат щастливите дни?

Питам те, ала отговорът го няма!
Защото ти си аз и друго не ми остава,
освен със себе си да се боря
и за спасение да се моля...