Как е тихо е когато душата гасне и идва краят,
стаята тъмна и мръсна е, а какво ли е в рая?
Погледът гасне, устните са занемели,
последна въздишка гърдите отправят към тебе, вселено.
Последно дихание, всичко е пито-платено.
Дайте, дайте сълзи скръбни да не роним,
дайте поне за душата му клета да се помолим.
Роди се, страда, плака със сълзи горчиви,
и ето отива си вече, кръвта му бързо от вените ще изтече.
Гласът му жален, нека в тоз миг да забравим,
усмивка той нямаше, само сива гримаса.
Няма, няма нищо за помнене,
такъв бе той ,нищо и никакъв Х.
Дайте, дайте сълзи да не роним,
Дайте, поне за душата да се помолим.
© Добри Груев Все права защищены