Открай време споменът битувал 

за Чичо Скрудж с несметните богатства.

Той стиснат бил,  живеел в охолство,

на хората присмивал се лукаво.

Противник бил на Коледните песни

изпитвал възмущение, бил строг

измъчвал се от силен егоизъм

и ставал друг, показвал се жесток.

Отказвал всякакви сладкиши

и веждите си мръщел от досада, 

в една студена вечер Всевишният

явил му се, накарал го да страда.

Той върнал го във спомените детски

и в него породил се бил стремеж

човешкото на показ да изложи

оковите разчупил сам нощес.

Събудил се от своя сън кошмарен

поуката от свооите дела

извякъл и провикнал се нахално;

"От днес съм друг и вярвам в чудеса!"