2 янв. 2007 г., 00:43
На Росица Петрова
-Как да бъдем винаги щастливи-
със сърца засмени и игриви,
щом с погледа унил, вторачен
бродим в пустиня на разлъка
и духът ни става толкоз мрачен,
преживявайки основно мъка,
заради човека в сърцето бил
и останал там навеки мил?
-Драги ми читателю любезен,
ще ти дам сега съвет полезен,
свързан с твойте възприятия, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация