LiaNik (И.К.)
259 4451
31 янв. 2019 г., 17:08

Как да дишам? 

  Поэзия » Свободный стих
718 10 14

Не зная как…

да дишам така!

Не зная!

Лавата ври…

и се втвърдява.

Камъкът стана вода,

а душата…

Душата скърби,

тресе се и стене.

Не зная, как

се живее така,

когато някой изчезне…

И в облачно сиво небе,

единствен спомен

остава да грее за тебе

Не зная, защо е така…

Защо е лоша Съдбата?

И в Рая изпраща навеки тя

чистотата -

на бялото,

на безгрешното –

най-милото…

Какво е видяло то?

Кога е срещало

на Света гнилото?

Кога е държало

в две шепи сърчице-

любовна звезда?!

Как се диша,

когато боли?

От какво трябва

 да си сглобен,

за да не се

разчупиш на две?

 

© И.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Руми!
    Благодаря г-н Киров!
    Приемете искрените ми уважения и към двамата!
  • Силно и дълбоко! Шапка свалям!
  • От каквото и да е породен този стих, въздейства много, много силно! Тъгата често ни кара да изразяваме емоциите си по един специален начин! Прегръдка, Лиа!
  • И тук... - благодаря!
  • Много тъга и безнадежност лъха от стиха ти,Илиана!Като от загуба на много близко същество.Дано е просто....за лирически герой!Но всичко се преодолява....с времето!Преди това прочетох стиха ти за твоята вяра.Е,значи има надежда!
  • Ангелче, Антоан, Красимира,Силве, Кети,Наде, Гюлсер, Миночка, Гавраил и Данаил, благодаря ви! Благодаря за думите , за времето и за любими и на всички останали!
    Всички сте изразили правотата чрез думите си - и за болката, и за непоправимото, подкрепата,въпросите...
    Гюлсер,страшно ценя думите ви! Мъдра сте и напълно права във всичко, което сте написали. Искрена съм, така е. Винаги съм такава. Може да нямат поетична стойност редовете ми, но винаги са пропити от емоциите и с част от светогледа ми. Няма какво да крия - аз съм такава, каквато съм. Така чета и всичко написано от всички ви, така слушам, така виждам картините... Зад всяко име, снимка и редове за мен има дишащо, живо същество.
    И винаги подхождам по човешки.
    Благодаря ви !
  • Много силни въпроси задаваш, Lia! Поздравления - силно, искрено, дълбоко!
  • Много силно и впечатляващо.
    Поздравления!!!
  • Тази болка попива в сърцето ми,дано това е само стих , а не истински преживяно!
  • Сърце лава! Усмихна ме! Как се диша, когато боли? Ами диша се, жива си и днес, нали? Поредното сбогуване не е краят на Живота, винаги има какво и кого още да обичаме.Трябва да сме сглобени от сплав от прошка, надежда, вяра и безусловна обич. Много си искрена!
  • Прегръщам те! Силно!
  • Чувството за безнадеждност е перфектно пресъздадено, силно внушение!
  • Много съжалявам, мъката ти е и моя
  • С любов продължи...Отворено за размисъл. Благодаря Лия.
Предложения
: ??:??