Ти ме караш
да скривам
дълбоко във мене
жената,
дето нощем се буди
и мисли
над твоите думи,
дето денем
до себе си
търси дланта ти
и опора да сеща
би искала
и гласа ти да чува.
До отчайване
не желаеш да видиш
реално
колко трепетно
тази жена те очаква;
как тревожи се
постоянно,
че със времето
всеки миг без любов
състарява.
© Павлина Гатева Все права защищены