Влюбена до лудост ме оставяш да плача сама без глас
съвсем уморена от студа в гърдите умирам в този час
исках да те имам, но съдбата те отне
пак без думи повтарям твойто име на колене
Как да забравя, че лъга ме ти
как да забравя всички мечти
Защо мислех, че ти си съдбата
защо умирах в бездната на тъгата
защо си болка неразгадана
защо съм тук, където ме няма
как да забравя, че в култ ме издигна
как да забравя - какво не ти стигна?