Как доброто се забави, но Росина се оправи
Казват - лесно идва злото,
но не викай го, защото
трудно то от нас си тръгва.
Никой да не се залъгва.
Роси с този счупен крак
все лежеше. Няма как!
През прозореца навън
гледаше и оня звън
във гласа и бе заглъхнал.
Сякаш с него бе пресъхнал
и смехът и. За мечето
грижеше се мама. Ето,
приказка ще му чете
или ще обсъдят те
как се става домакиня.
Често, времето да мине,
и показваше и плетки.
Всички дружки и съседки
беше учила на тях.
За да скрие своя страх
за съдбата на крачето,
тя говореше с мечето,
че когато мине време,
то съвсем ще се съвземе.
Дни след случката бащата
каза тъжен на децата:
- Време е да разберете,
че послушни ли сте двете,
ние с вас ще сме щастливи,
с рожбите си горделиви.
Мога ли да зная кой
беше палавник-герой
и отвори пръв вратата?
Рори, ти или сестрата?
- Тате, двама го решихме
и, признаваме, сгрешихме! -
обясняваше Росина. -
Обещавам, догодина
по-послушни ний да бъдем!
Строго ти недей ни съди!
- Само моя е вината! -
каза Рори. - Със сестрата
искахме да поиграем.
Че е страшно, как да знаем?
- Значи, Рори и Росина
сте с вина на половина.
Отговорността поели,
смятам, че това е смело
и достойна е постъпка.
Обещайте ми, че стъпка
във страни от правилата
няма повече децата
да направят своеволно
Роси затова е болна.
Мама само го погледна.
Мечо млъкна и последна
беше казаната дума.
Никой нищо не издума.
Рори почна да рисува,
а Росина да надува
някакъв червен балон.
Слушаха по еталон.
Дните мразовити, бели,
бяха бързо отлетели
И след седмици лежане
Роси трябваше да стане.
Мама бе измайсторила
за детенцето си мило
патерица от чатал.
Мечо бе си поиграл
ръбовете да заобли,
та да няма после вопли
с викове: не ща, боде ме!
И, когато дойде време
рожбата си да изправят,
взеха я, без да се бавят
и Росина те подпряха.
Трудно първи крачки бяха,
но помагаха и двама -
днеска татко, утре мама
и крачето на детето
се раздвижи пак. Мечето
бе обгрижвано с любов.
Всеки вкъщи бе готов
на Росина да помага.
- Тя след седмица ще бяга
пак в снега да си играе!
- Няма, мамо, вече зная,
че опасни са игрите.
Моля ви да ни простите!
- Искахте да обещаем -
каза Рори - ще играем
вече само покрай вас.
Клетва днес ви давам аз!
Мама знаеше рецепти
подходящи и ефекта
от това не се забави.
Млечни вкусотии прави,
храни я с фасулец бял,
бамя, броколи и цял
куп храни, но с калций в тях.
Аз с очите си видях
как оправи се мечето.
Но от мене запомнете:
щом родителят ви казва,
иска с грижа да опази
рожбите и чуйте вие.
Можеше да ги убие
побеснялата лавина.
Радвам се, че се размина!
. . .
Ето, стигнахме до края.
По-послушни ще сте, зная,
след историята снежна.
Сън да ви завие с нежност!
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чудесен стих, Мария!
-
-
Аз извадих си поука
от историята тука -
Ето, обещава Гого,
аз ще слушкам много, много 😊
Поздравявам те 🐻😊🌹😊🐻 -
Добре 😢
Разбира се, че не е лесно. Много труд си вложила, но си заслужава 😊 -
Не, дадох си малко почивка. Утре не се публикува, но ще напиша новата приказна история с мечетата и ще я имаш във вторник. (Лелееее, Чак тогава?!) сякаш те чувам да казваш разпалено. Недей, миличка, не се ядосвай. Само втората част на последната история е 140 стиха!
Ако си го представиш като куплети по 4 стиха, това са 35! Не е малко, нали? И макара да изглежда че върви леко и се лее, което не е далеч от истината, обемът винаги е над 100 стиха, така че, полага ми се малко почивка, нали? Хайде, усмихни се и си прочети нещо по-старо за мечетата, писано още през лятото. 🐻 ❤️ -
Дам.. в този ред на мисли, да попитам за тази вечер 🙈🙈🙈
-
Ти си един от най-нетърпеливите читатели-приятели на мечетата, Дени, затова те прегръщаме с обич! ❤️ 🐻 🐻
-
❤️
-
Дени, аз съм я пуснала преди пет часа.
Надявам се всеки момент да излезе на страничката ми. В момента довършвам втората част на новата история. Успокой се, няма да заспиш без мечетата ми, миличка!🌹 Я, ела да те гушна! ❤️ -
Не само се събудихме, но е вече време да заспиваме. А приказката ни я няма 😡😡
-
Събудихте ли се вече? Дано ви е завил вълшебен и лек детски сън и сте сънували мечетата, приятелки мои! Нека и денят ви е прекрасен, Марго, Таня и Ангелче! А аз отивам да напиша новата приказка за палавниците!🌹 🐻 🐻🌹
-
Благодаря ти, Мария!
Детските стихове и за мен са слабост и радост! А ти пишеш прекрасно! -
Сън да ви завие нежно! Знам, че вече ще слушате!
-
Марианка, мила, мечетата са щастливи, че намериха тук толкова много приятели-читатели и ти си една от тях! И те, и аз ти благодарим! ❤️
-
Много ми се иска да е така! Или да запиша моя прочит на приказките на диск и родителите да могат да им ги пускат
преди сън. За сега няма възможност за издаване, дано пък другият вариант намери път за осъществяване.
Благодаря ти, Наденце!🌹 -
Чета и аз, Марийче, с интерес. И за децата ще бъде и забавно, и поучително.
-
Вече съм убедена, че възрастните дечковци приемат римуваните ми приказки, но как ли ще е с децата на 5-8 години, това ме интересува. Ако в селото, което живея, имаше детска градина, щях да ходя да чета всеки ден на дечицата. Но засега е само мечта...
-
Мария, чудесни са приказките ти. Аз лично преди да заспя винаги си прочитам по една, нищо, че съм на 30. 😂😂😂 Дано качиш и тази вечер някоя ☺️
-
Винаги ме радвате с коментарите си, момичета! Благодарна съм ви, защото позитивизма, с който приемате тези истории, индуктира ново вдъхновение в мен. Благодаря ви! 🐻 ❤️ 🐻
-
И аз чаках новата приказка за мечетата. Важното е, че Росина вече се изправи
Поздравления за таланта ти , Мария. -
Брово, Мери! Много ми хареса! Обикновено си оставям твоята приказка за накрая, след всичко друго - ей, така, за наслада, но днес не издържах и щом се появи, веднага го отворих! Тук, с тази мечешка история, ти си в стихията си! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Специални благодарности и към вас, Таня и Пепи! ❤️