Как ли един мъж не разбра,
че неговата сила е нежност,
в усмивка, в думичка добра,
и в поглед реещ се безбрежно...
Поглед?!
- Да мога в него да потъна,
да се разтворя като бяла мида
и душата своя да разгърна,
за да забравя всякаква обида...
Дума?!
- Звучи горката прозаично
- от употреба изхабила се тя,
но с нея светът е по-различен,
- изчезват злоба, фалш и суета...
Усмивка?!
- Знам, тя отваря
врати железни, тежки с катинари.
А получа ли я, мигом ще забравя
за болката от твоите изневяри.
....................................................
Все пак един мъж разбра,
че неговата сила е Нежност
и погледна ме с очи на Съдба.
А аз, разтворих се в безметежност...
© Бина Влади Все права защищены