Вече знаете - Росина
всички по успех надмина.
Тя решаваше задачи
много трудно и така че
даже мистър Бух се смая.
Отговорите във края
на условията сложни
бяха винаги възможни.
И до тях със леснина
стигаше тя не в една
от контролните във час.
Възхищавах и се аз!
Много скоро във гората
се разчу и новината
за една олимпиада.
Щял да бъде със награда
най-добрият ученик.
И решението в миг
да участва взе Росина.
Тя задача не подмина
да остави нерешена,
даже с трудност повишена.
Ето че дойде денят.
Беше и за първи път
и за да не е самичка
обясни пред Рори всички
доводи аналитични.
Сцените, дори комични,
усета му доразвиха.
И накрая се явиха
двама на олимпиада.
Бяха в непозната сграда -
сам на чин в инспектората,
а в очите на децата
са четеше вече стрес.
- Трябва да докажа днес,
че от мене по-голяма
и добра умница няма!
Тука беше и Гъсока.
Самочувствие високо
демонстрираше пред всички.
Риза с беличка якичка
и червени ръкавели
имаше и сякаш смелост
вдъхваха му и кураж.
Мистър Бух бе като страж
над добрите ученици
Чуваха се и езици,
че обичал само тях,
но повярвайте ми, бях
аз свидетел - не делеше
учениците и беше
той към всички добродушен.
Искаше от тях да слушат
и внимават много в час.
С него съм съгласна аз.
Ето, вече на дъската
са задачите, децата
дето трябва да решават.
Чувам там отзад, че шава
вече някой притеснен.
Труден ще е този ден
и за Рори, и Росина.
Мистър Бух край тях премина
с поглед да ги насърчи.
Те в добрите му очи
вярата му в тях видяха.
А задачите им бяха
за Гъсока и за Рори
трудни. Много ги озори
тази със въпрос накрая.
А Росина трепна: - Зная
отговора, тя е лесна!
И със бързина експресна
тя решението вписа.
Мистър Бух дори се слиса
колко бързо я реши.
- Другите да не сгреши! -
мислеше си той с вълнение.
Но поиска разрешение
да излезе и готова
тя че е разбра, отново
първа Роси между всички.
Рори имаше сълзички
във очите си и вече
развълнуваното мече
сякаш спряло бе да мисли.
Но със гумичка изчисти
писаното и отново
писа, докато готова
рече с радост най-накрая.
После обявиха края
на предвиденото време.
И преди да ги обземе
нетърпение голямо,
проверяващите само
час да кажат резултата
си поискаха. Децата
чакаха със нетърпение.
Компетентното си мнение
обяви официално
журито и специални
три награди то раздаде.
Роси сякаш се предаде,
свойто име тя не чула.
Ала свирката надула,
председателката рече:
- Най-добре сред всички мече
днес представи се. Росина
със шестица теста мина.
Да излезе тук отпред.
Този нов велосипед
е наградата за нея.
Сякаш слънцето се смее
в радостните и очички.
Поздравяваха я всички,
Рори с гордост най-голяма.
- Зная, че от тебе няма
по-голям математик,
Роси, и аналитик!
. . .
Вече двете колелета
карат нашите мечета
и не трябва да изчакват
другия, да се оплакват
те на майка си Мецана.
А за тебе пак настана
време да вървиш да спиш.
С мене ще се разделиш.
© Мария Панайотова Все права защищены