Как искам с мен да бъдеш, радост моя,

отдавна в миг изгубена любов,

да бъдеш с мен, и аз да бъда твоя,

да срещам в ласките ти всеки изгрев нов!

Как искам да си тук, щом Слънцето се спуска

към залез в пурпурния небосвод,

а аз в ръцете ти да се отпускам...

как искам да си тук, Любов!

Как искам да си с мен и през деня,

и той красив ще е, изпълнен със мечти!

Ала изгубих, знам, отдавна любовта,

а колко исках с мене да си ТИ!

Последно – искам с теб нощта,

да бъда твоя, Божи благослов!

Наместо Слънцето, за теб да съм Луна,

ах, колко искам... но мечти, Любов!