Как искам, искам, а не мога
да стана на авлига!
Душата ми до изнемога,
додето поглед стига,
под облак бял да затрепери
над хоризонта ведър
и на крилете златопери
денят, красив и щедър,
да приюти на земен пикник,
във пазвите си топли,
душата, волната, на скитник
пречистена, без вопли.
© Иван Христов Все права защищены