Как искам да ме хванеш за ръка,
да бъда твоето момиче,
когато дойде есента,
и само мене да обичаш.
Да чувам топлия ти глас:
"Щастливи сме, а плачем... жалко!"
Съдбата благосклонна ли е с нас,
до края да сме заедно, дори за малко!
Косите ни от сняг да побелеят,
но пак да бъдем влюбени деца,
очите ни от щастие да греят,
усмихнати и влюбени слънца.