16 сент. 2016 г., 15:14
Понякога се чудя на живота,
защо орисал ми е да пропиша
и в стихове да си разголвам
стаените в душата чувства!
А искам само ... тихо да обичам,
да съм щастлива с мигове дарени,
да съм красиво, фино цвете,
погалено от ветровете.
Да съм роса от утрото вълшебно,
да съм усмивка с нежност озарена,
небесно облаче докоснало мечтите
и летен полъх от безброй копнежи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация