КАК ИЗЧЕЗНАХА БЕЛИТЕ ВЪЛЦИ
Р. Чакърова
До вчера кънтеше смехът ти
в качулки на облаци сприхави,
а белите вълци по пътя
вървяха към своето никъде
и светеха страшно очите им,
когато съзираха плячката.
Ти вплиташе пръсти в косите ми
и дълго от щастие плачехме...
От днес тишината царува
и овчето време настана.
И спомен, че тебе целувам
под тежките преспи остана.
Ръцете ти бавно изстинаха,
а бурята бясно препусна,
раздухвайки всякакво минало
и скри се във думи и устни...
Стотици причини без поводи
навеки в ума ми заспаха.
И всички въпроси без отговор
с гласа на небето се сляха.
Лондон, януари 2017 '
© Rositsa Chakarova Все права защищены