pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17170
27 янв. 2020 г., 07:39  

Как от сън голям се става и животът продължава 2 

  Поэзия » Для детей
704 4 15

Тръгнаха си те, разбрали,

на децата че са дали

и подслон, и топла грижа.

И че този свят се движи

само от добро сърце.

Всяка дума е перце 

и душата ще погали

тя с надежда, но едва ли

сълзи може да изтрие.

А в родителя се крие

пътя важен на съдбата.

За живота на децата,

станали им рожби вече,

малкото вълче и мече,

в обич за да порасте,

отговорност носят те.

С тези мисли си вървяха.

Развълнувани че бяха,

им личеше от страни.

- Скъпи, вдясно ти мини,

че пътеката е стръмна!

С думите си Меца върна

Мечо в действителността.

Благодарна беше тя,

че животът нареди

с него дом да изгради

и деца да възпитава.

- Обичта ми заслужава! -

мислеше на ум Мецана.

Пътят свърши, не остана.

Те отвориха вратата

и в прегръдка на децата

двамата се озоваха.

Как щастливи с тях те бяха!

- Мамо, - я запита Рори -

може ли да си отворя

аз компот от диви вишни?

Мислех да го сторя скришно,

но Росина каза: Как?

Питай и тогава чак!

- Гладен ли си, мили сине?

Няма този глад да мине

само от компота лесно.

Аз набързо ще замеся

вкусни питки, много сладки.

Но хапни компот, не чакай.

Имам аз рецепта нова.

Бързичко ще съм готова.

- Я, елате тука двама!

Оставете малко мама

да работи в тишина.

Имам чудна новина! -

Мечо рожбите си викна.

- Знаете, че ви обикна

и Вълчан, и Съба даже.

Но сега ще ви разкажа

нещо хубаво за тях.

Днес в дома им аз видях

вече че не са самички.

Рожба имат те и всичко

правят за вълчето свое.

- Тате, ама то какво е? -

заразпитва го Росина.

- Дъщеричка или син е?

- Той момче е  - Талисман -

тъй му викат! - и засмян

Мечо взе да им разказва.

- Значи, татко, се оказва,

че ще имаме другарче!

Ще играем тук, макар че,

ще го пусне ли Вълчан?

- Той приятел е разбран

и не вярвам да откаже.

- Може да реши и каже,

че не пуска тук вълчето!

- Успокойте се, мечета!

Сигурно и в първи клас

Талисман ще учи с вас

и приятел ще ви бъде.

С Кум Вълчан ще го обсъдим.

Те докато разговарят,

питката на всеки свари

във пещта да опече

Меца и да им рече:

- Хайде, има ли гладници?

Чакат ме отвънка птици

и ме молят за храна!

- Ето, хапчица една

имат те от мене, мамо!

- Туй ли се откъсна само

от доброто ми момиче?

- То е много малко птиче

и това ще го нахрани.

По-назад да не остане,

Рори също и предложи

хапка и отпред я сложи.

Меца с обич го прегърна.

- Тъй доброто ще се върне

и на моите дечица.

Днеска ще нахранят птици,

утре - друг в беда голяма.

Много ви обича мама!

Мечо гледаше щастлив, че

милостиви са и рече:

- С рожбите си се гордея,

идва ми дори да пея!

. . . 

Ако видиш, че заплаче

някой гладен, ти юначе,

къшей хляб да му дадеш!

А сега, да порастеш

като татко си голям,

лягай и заспивай сам!

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Знам, че няма да забравиш обещанието си, Жорка, за което съм ти благодарна! 🐻
  • Тез поуки тъй огромни
    Жоро обеща, ще помни 😊🧸😊
    Поздравявам те 🧸🐻🐻🧸
  • Цвети, коментарът ти ме прегърна и зарадва сърцето ми! ❤️ Всяка твоя дума е топла като ласка! Благодаря ти, миличка!🌷🌹🌾🌺🌷
  • Колко много любов, колко много доброта и състрадание има във всяко мечешко сърце❤️! Много ме впечатлява начина, по който предаваш важни и ценни за нас - хората житейски уроци! Завладяваш с топлите си и искрени думи, Мари!🌹
  • Друга случка наближава.
    Но дали я заслужава
    всеки, утре ще науча.
    Сън сега да ти се случи!🌹

    Заспивай, че вече е полунощ и наистина е време за сън, Бри! 🌃
    Благодаря ти!🌹
  • Радвам се, че откриваш това, което е заложено и у всички хора, Силви, но при някои от тях е закърняло. Усмихнат и плодотворен да е денят ти!🌹
  • И за малки и за големи е поезията ти, Мария и най-важното, учи ни на добро.
  • Ангелски думи от едно ангелско момиче!
    Светъл да е денят ти в небето на вдъхновението и радостта, мила!(А)🌹
  • Ех, момичета добрички,
    знам, обичате ги всички
    и ги носите в сърцето.
    Живо е у вас детето! ❤️

    Благодаря ви с прегръдка, Наде и Роси!🌹
  • Браво!
  • Авторът никога не се разделя с героите си, Марийче - те носят частица от душата му.
  • И аз съм пристрастена към героите си!
    Сигурно ще плача като малко дете, когато се разделя като автор с тях...
    Радваш ме с това, че следиш историите, Краси, благодаря!🌷
  • Чудесна поредица - с поука, забавна история или приключение!
  • Дано успеем да я пресъздадем и в нашите домове! Благодаря ти, Марго!🌹
  • Много мило. Много ми харесва тази горска идилия!
Предложения
: ??:??