КАК КОЯ...
Р. Чакърова
Тя е там, по ръба на завесата,
изтъняла от често изпиране.
Някак тъжно - протрито надвесена
над последното наше умиране.
Тя е там. Зад онези кашони,
пълни с някакви стари боклуци.
Зад дърветата с луднали клони.
По ръждата на сиви капчуци.
Забелязах я даже в чинията -
как красеше пикантен ордьовър. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.