Как мечетата сърдити предпочетоха игрите - 1
Мечо мислеше, че скоро
сняг ще навали по двора
и се стягаше за сън.
Беше тъй студено вън!
Той до печката стоеше,
спомените си редеше
и в главата натежала
мисъл беше се навряла:
Тези, малките, дали
зимен сън ще спят или
ще се противопоставят?
Иначе, какво ще правят?
Сякаш знаеше Мечока -
ще се скара с тях жестоко.
Ето, че мигът настъпи.
Скреж по клоните напъпи
и животът сякаш спря.
Шум и глъч навън замря
и над клони посивели
заваля снегът на бели
пухчета във тишината.
А пътеките в гората
скриха зимните вихрушки.
- Днес сварих компот от крушки.
Пий го, Мечо, като чай.
Сън те е налегнал май,
мили ми съпруже! - каза
Меца. - Той като зараза
иска мен да повали.
Нищичко не ме боли,
но и аз жадувам вече
да заспивам - тихо рече
тя, приседна на кревата
и, облегнала главата
на възглавница голяма,
тежко се отпусна мама.
- Тук мирише ми на сладко! -
втурна се Росина. - Братко,
дай ми купа от долапа,
да не ям направо с лапа!
Меца стресната подскочи.
- Май играта се проточи,
мамини добри мечета,
хайде, хапвайте и спете.
Днес ви чака дълъг сън.
Птички щом запеят вън,
ще отворите очите.
- Сън ли, мамо, а игрите? -
Рори ужасен проплака. -
Няма зимен сън за сврака,
ни за Вълчо и Лисана.
Искам буден да остана!
- Всички мечки във гората
вече спят, дори децата! -
Мечо също се надигна. -
Недоволство ли се вдигна
в моя дом от вас, мечета?
Чуйте ме и бързо спрете!
- Тате, - включи се Росина -
ще дочакам през комина
тук да дойде Дядо Мраз.
Той подаръци за нас
щял да донесе. Щастлива
искам да съм! Как заспива
развълнувано мече?
Виж, сълза от мен тече... -
Роси в майка си се гушна.
- Хей, мечета непослушни! -
вдигна глас сърдит бащата. -
Не в съня ви е бедата,
а в това, че вий сте малки,
искате игри, пързалки
и не знаете че всъщност
всяка мечка в своята къща
се затваря и заспива.
Бива ли така? Не бива!
Никой със баща не спори!
И след пет минути Рори
и Росина да сте вече
по леглата си! - им рече
Мечо строг и разгневен.
Той уплаши чак и мен,
притаена зад вратата.
Умълчаха се децата
и, дори компот не яли,
се преструват на заспали.
Може би след два-три часа
два тревожни детски гласа
аз дочух да си шептят.
- Може би те вече спят? -
каза Рори на Росина. -
Караницата отмина.
Утре, като се наспим,
тихичко ще проверим
спят ли вече сън дълбок
мама с татко ни Мечок.
- Може вън да поиграем,
фигурки от сняг да ваем
или на големи клони
да се спускаме по склона.
Колко весело ще стане!
Никой няма да ни хване! -
развълнува се сестрата.
. . .
Що се случи на децата
за немирните мечета
ще разказвам утре. Спете!
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ето че късното четене си има своите предимства. Радвам се, че интересът ти към моите мечета не е забравил горската пътечка към тях! 🐻
-
Веднага отивам на продължението, няма да чакам утре 😊
Поздравявам те 🐻😊🐻 -
Не, не искат да заспиват.
През глава се те завиват,
но шушукат под юргана.
Чуйте, кака Мариана
ще ви купи утре мед.
Само пет минути, пет
и да сте заспали двама.
Ако не, ще знае мама,
че сте много непослушни
и едва ли ще ви гушне!
Благодаря ти, Марианка!🌹🌷🌺 -
Ама, те мечетата са такиви, не ааааз!🌨️❄️❄️❄️
-
шеметка
-
Историите с утрешното приключение са още в резултат на обмисляне и творчество, но се надявам до довечера да са готови и утре вече да са при читателите си! Благодаря ти, Роси!🌹💐🌺
-
Прелест! Нямам търпение какво ще стане утре!
-
Прекрасно е, че обичате моите мечета, а вашата обич ме зарежда да творя и продължавам с историите им. Благодаря ви! Вече опитах да се разделя с тях, но те не ми позволиха. ❤️ ☀️ ❤️ Дори за това съм им благодарна!🌹
Прегръщам ви, Ина, Ангелче, Дени и Доче! ❤️ -
Ах новатори такива!
Вече тръпки ме побиват.
Зима е... Какво ги чака
тези непослушни драки?
Без покана ще заспя.
Утре знам... Ще разбера. -
Ех, какъв талант..
-
Палави мечета... ако можеше и аз така да заспя и да се събудя пролетта... но ако хората спяха зимен сън, щяха да ни махнат летните отпуски
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
