Как ми липсваш!...
Как ми липсваш само!...
И устните, и твойто рамо...
и тръпката, с която ме жадуваш,
очите ти, в които съм сънувала!...
Липсваш ми!... До болка, до обида,
но няма как при теб да стигна...
Далече е душата ти - студена,
мистична тайна сякаш я обзема!...
Вървя... И няма вече нищо...
Светът - от мен измислен...
Аз цялата съм купа слама... ...