Как от Меца бе избран за щастлив жених Вълчан 2
- Ало, търся капитана!
- Чакайте, той вън остана!
- Ще го викнете ли скоро?
С него трябва да говоря,
при това е много спешно!
Да ме бавите е грешно! -
Меца твърдо настоява.
Чува тя, че приближава
някой и че е Вълчан
мисли си. Но капитан
не е само той в гората.
За да продължи шегата,
бързо телефона взел,
някой вика: - Див Козел
е на вашите услуги!
- Имаш вече ти съпруга! -
Меца скорострелно рече.
Но се спря, разбрала вече,
че неволно е сгрешила.
- Вълчо ли е? Майко мила!
Търся капитан Вълчан.
- Той от шефа е избран
днес да дежури в гората.
От високото в реката
паднал мотопед един.
Там е този господин.
А съпруга аз отдавна
имам си - певица славна -
и на никаква цена
с друга няма да сменя!
- Моля да ме извините!
Случва се и да сгрешите,
както стана днеска с мен.
Спорен и успешен ден!
Меца знае - закъснява
и на Мечо се надява.
- Заведи ме при Вълчан!
- Става! - каза и Мецан.
И със своя мотопед,
тя отзад, а той отпред,
бързо стигнаха реката.
Там, до кръста във водата,
мъчеше се да извади
Вълчо две вълчета млади.
- Братко, трябва ми колан! -
викна той в Мечока взрян.
Мечо откачи колана,
до приятеля застана
и спасиха от бедата
падналите във водата.
- В коша нося одеало.
То е малко изтъняло,
но екип докато чакат,
зъбите им да не тракат,
с него да се подсушат.
Тъй страха ще потушат -
Мечо с грижа продължава.
Но към тях се приближава
вече горският патрул.
И, колегите си чул,
капитанът им предава
младите вълчета. Слава
на спасител вече има,
че помогнал е на трима
други в трудностите той.
- Вълчо, ти храбрецо мой! -
Меца с радост го прегръща
- Няма вече в празна къща
да се връщаш ти нощес.
Нося ти чудесна вест!
И за Съба тя разказва,
а в очите му залязва
мъката, че е ерген.
- Хайде тръгвай, Вълчо, с мен!
Чака те жена къщовна,
работлива, отговорна
и отгледала сама
две вълчета у дома!
. . .
Как за щастие да пиша?
То се чувства и се диша
като въздух след тунел.
Вълчо - капитанът смел -
мотопедът си подкара
и с приятелите стари
при вълчицата отиде.
До прозореца да види
идват ли - стоеше тя
После пътната врата
им отвори с радост явна
и прегърна своя славен
полицейски капитан.
Той, от щастие огрян,
два вързопа дрехи сложи.
- Друго, ако се наложи,
пак ще вземем. Но сега
гоним нашата тъга
и женичката ми аз
водя си я право в нас!
. . .
Да, когато тъй се случи,
че съдбата да научи
за самотници двамина,
бърза, да не се разминат
вече техните пътеки.
Хайде, ти очички леко
затвори и, в сън онесен,
слушай нежна звездна песен.
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Радваш ме с това, че харесваш приказните истории, Цвете! Прегръщам те с обич!🌹💐🌺
-
Ех, че хубаво, романтично🥰и героично😊!
-
Радвам се, че си тук, Гавраил! Идва време, когато всеки си сменя статута!
-
Браво на Мецана
и Вълчан
веч е женен
капитан. -
Роси, толкова мило ми стана от думите ти, прегърна ме с тях, но незнам защо, и някаква тъга усещам. Тези мечета намериха приятели и поддръжници тук, но едва ли ще бъдат издадени...
-
Брилянтно! Перлата в короната на нашата Мецана! Оправна е тя! Мари!!! поздравления и благодаря за вълшебството!
-
Долетяхте ли на страничката ми? Когото сте в комплект двамата ми е още по-хубаво от посещението ви! Моите мечета ви поздравяват с прегръдка! ❤️
-
Охо, има екшън и усмивки,
от теб дарени тук за всички 🌹😊🌹
Поздравявам те 🌹😊💖😊🌹 -
Ти си далечното детенце от другия край на земята, което чете приказките ми посред нощ. Дано и твоите сънища да са леки, посипани с белите снежинки на тихото очакване, Краси! ❤️
-
Затова са приказките - забавни истории с поука и щастлива развръзка
-
Оооо, тези две дечица са дочакали приказката ми! Щастлива съм, че сте
успяли да забравите годините и сте и се насладили по детски, Бри Иржи! Леки и приказни сънища ви желая! ❤️ -
В живота се казва "много е добре, когато всичко завърши добре....като в приказките!! И в твоята приказка също, Мария!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
