Случайност ли е сбъдната надежда?
Или пък е плод на много болка?
Дали мечтите ни са път натам?
Дали пък трябва просто да стоим,
привели лик от срам?
А помним ли какво е срам?
Умеем ли да се срамуваме?
Ако ли не, ще си останем там,
където всеки във бедата си е сам!
Ще си се молим, кой как може:
Дай ни сбъдната мечтица, Боже!
Не МЕЧТА! Мечтица!
Да ни свети като пламъчето на свещица!
Чудя се на таз пустиня!
Как стана? Мрак! Злина!
А си има всичко!Слънце и вода!
Има си поле и планина!
Има си реки и твари!
Аааа... И некадърни господари!
Сега разбрах! И много ме е страх!
© Маргарита Ангелова Все права защищены