enfant (Ивелина)
33 35
12 мая 2011 г., 15:41

Как се променихме 

  Поэзия » Философская
1039 0 3

Гледам те на тази стара снимка,

ти си, но все пак си различна.

Усмивката ти стои си все така,

но някак днес е малко носталгична...

 

Върнах се в годините назад,

не знаейки и аз какво ли търся.

Но някак си намерих свят познат -

уви, изгубен някъде по пътя...

 

Уж сме пак онези същите,

но на вид сме малко уморени.

Тревогите ни взели са превес,

не ни остава време да сме повече засмени....

И някак си така препуска всичко покрай нас,

че само снимките, отдавна качени на тавана,

понякога намират своя час,

да напомнят как безгрижни бяхме някога, отдавна...

 

 

 

 

 

© Ивелина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви за хубавите думи и поздрави
  • Привет!
    Да, всичко тече...
    Поздравявам ви с тази песничка:
    http://www.youtube.com/watch?v=HLOJwL1i4E0&feature=related
    Поздрави за написаното!!!
  • Тъжно, но реално... Хубав стих! Поздрав
Предложения
: ??:??