Гледам те на тази стара снимка,
ти си, но все пак си различна.
Усмивката ти стои си все така,
но някак днес е малко носталгична...
Върнах се в годините назад,
не знаейки и аз какво ли търся.
Но някак си намерих свят познат -
уви, изгубен някъде по пътя...
Уж сме пак онези същите,
но на вид сме малко уморени.
Тревогите ни взели са превес,
не ни остава време да сме повече засмени....
И някак си така препуска всичко покрай нас,
че само снимките, отдавна качени на тавана,
понякога намират своя час,
да напомнят как безгрижни бяхме някога, отдавна...
© Ивелина Все права защищены