на Валентина Йотова
Денят съблича черната си риза,
и преди да си тръгнал от мен,
с пламък в ръкавите си скрит
ще запали ново въгленче от обич.
А ти ме наречи с думите,
с които би ме нарисувал.
Тръгни по утринните стъпки
на негасените лъчи.
С елей от билков сок и медовина,
с къшей недоносени зрънца,
от птиците, които до прозореца ...