14 окт. 2011 г., 12:13

- Как си?! 

  Поэзия » Любовная
1018 0 10
Душата ми е белият кенар,
прибран "за после" в бабината ракла.
Душата ми е старият чинар,
под който мама ме люляла и преплаквала.
Душата ми - на дяда шишанèто,
делийски още по баири броди.
Един алтън, дълбоко до сърцето,
войводски от куршума ми прободен.
Душата ми е халище тъкано,
събрало и кории, и поля.
Душата е на баба ми до стана...
В душата ми - вдовишката сълза... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Все права защищены

Предложения
: ??:??