КАК СИ, МОЙ?
... навярно Господ слиза от света,
във който ние всички ще отидем –
в шпионката на входните врата
го виждам как се прави на невидим,
понякога ми казва: – Как си, мой? –
един жаргон от днешната читанка,
до мен чете на пейката Толстой,
добре, че не чете Валери Станков,
хвърчи със извънземния си джип
в насрещното по магистрала „Струма”,
дори и МВР-то пусна клип
как Бог си сменя спуканата гума,
а вчера – на пазарчето с цветя,
си купи седем стръка от невена,
и сетне нейде спешно отлетя –
навярно при Мария-Магдалена,
такъв е Той! – ту тук, ту там – навред,
реди ни даже хлебеца в панера,
и – мисля си, че Господ е Поет,
щом всичко си записва във тефтера? –
щом вятърът завие упокой
в ключалката на Райските му двери
Бог тихо ще ми каже: – Как си, мой? –
и ще приеме своя раб Валерий.
© Валери Станков Все права защищены