25 мар. 2008 г., 07:56
Как си отива любовта
Любовта ненадейно си тръгва,
без ,,Сбогом", без вест и писмо,
напуска те внезапно първа,
щом най-хубавото време е дошло.
Любовта край тебе на пръсти
се промъква като нощен крадец,
заличава следите от стъпки,
полита, носена от пролетен ветрец.
Любовта от теб се прикрива,
забулена в синя мъгла,
невидима, тиха, красива,
свободна побягва в нощта.
Отлитайки, малко тъгува,
разпервайки нежни крила,
насън тя с теб се сбогува,
както внезапно самa при теб долетя.
без ,,Сбогом", без вест и писмо,
напуска те внезапно първа,
щом най-хубавото време е дошло.
Любовта край тебе на пръсти
се промъква като нощен крадец,
заличава следите от стъпки,
полита, носена от пролетен ветрец.
Любовта от теб се прикрива,
забулена в синя мъгла,
невидима, тиха, красива,
свободна побягва в нощта.
Отлитайки, малко тъгува,
разпервайки нежни крила,
насън тя с теб се сбогува,
както внезапно самa при теб долетя.
© Добрияна Манолова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Въпреки многото стихотворения за любовта,твоето е по своему красиво,но и придружено от лека тъга.Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
тъжно...но хубаво написан стих!
с обич, Добрияна.