Kак си отива любовта
Kaто нажежено желязо пари любовта.
Като стрела в сърцето те пронизва самота.
Като рана от куршум болката гори,
като лава от вулкан ронят се сълзи.
Като птица без крила чувства се сърцето,
като камък в река, не виждал никога небето.
Като просяк беден в града, молещ за малко топлина,
като замръзнало дете, безименно, под лунна светлина.
Като дърво останало само в гората,
като бедния човек, стиснал в юмрук ръката.
Като болест, убиваща Земята, ...