Днес добих небесна форма,
окъпах се в водите на Венера,
а после си поставих тежка норма -
да бъда твойта пъстроцветна ера.
Погребах черните си рози в двора,
а после грабнах стръкче красота.
И тъй започнах да копая без умора
и да издирвам капчица от любовта.
Небето се унесе в ягодова тръпка,
изпъстрена с листенца златен звездопад,
заши умело облаците с синя кръпка,
а после се разби на прах във езерото Чад.
Луната се яви в сребриста рокля,
изсипа от косата си парченца ръж,
а после някой шеговито я измокри
и тя се скри зад своя Слънчев мъж.
Аз дълго гледах този приказен романс,
забравих търсенето си и се вглъбих в речта,
учудена прозрях, че бях поканена на танц
със думите: Луничке! Моя Слънчева мечта!
За Гиги <3
© Симона Гълъбова Все права защищены