Понякога разделите свършват с отричане,
друг път с изгоряло и сиво обичане.
Понякога остава ти купчина пепел,
която смиташ под килима, но с трепет.
Случва се тайно да пазиш балони
или спомени неми - като грамофони,
замлъкнали бавно след тъжните ноти,
композирани нощем от тъжни животи.
В разделите често няма време за сбогом -
обръщаш се, тръгваш, а пътища много.
Само шепа спомени носиш в десния джоб,
за да помниш, че минал си през този живот.
© Стефка Георгиева Все права защищены