Сиво ли ти е? На мислите. Избягаха ти цветовете. Дори очите ти, безизразно пречистени, в сребърни отенъци, безжизнено светят.
Бледо ли ти е? На чувствата. Равнодушно, самотно събуден, пиеш кафе с подсладители изкуствени, в книжно мълчание прокуден.
Гузно ли ти е? За мене. Аха, не помниш какво било вина. Но аз съм цветна и ярка. А ти злобееш без време, интелигентно намусен. Предателството не носи власт, а самота.
05.11.2008г. гр. Пловдив
Няма подкатегория. Тази поезия идва вследствие на любовта, но вече никак не е любовна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.