Навън е есен! Вятърът раздухва
окапали, посърнали листа.
Небето от сълзите си подпухва
и капят те по сивата земя.

Стоманен хлад се спуска над полето,
убива той последните треви.

В безсилен гняв реве сега морето,
а фарът ням не ще го утеши.

Дърветата протягат черни длани
през синкавата лепкава мъгла
и плачат птици разпиляни
за осиротелите гнезда...

Навън е есен! В погледа ми тъжен
преплитат се и болка, и тъгa.
Денят за теб не е така навъсен,
очите ти са други за света.

За теб дърветата танцуват,
пригласят шарени листа.
И облачетата лудуват,
сълзи от смях се лее над света.

Тревичките заспиват уморени,
завити с топла, нежна пелена.
Вълните не бушуват разгневени,
а поздравяват фара с есента.

Навън е есен! Аз поспрях за малко.
Видях искрите в твоите очи.
Те казаха ми: "Колко жалко,
че красотата вън не виждаш ти!"