Как за горския балет всички купиха билет - 2
Мама Меца пак не спеше.
От леглото и се щеше
още призори да стане,
някаква шетня да хване.
Времето да се затича,
тъй че своето момиче
час по-скоро да прегърне,
щом на сцената го зърне.
Развълнуван бе и Мечо.
След закуска с гордост рече:
- Днес ще видят как Росина
в грациозна балерина
вече е преобразена
и за слава е родена!
- Тате, дай да те прегърна! -
Роси с радост му отвърна.
Мечо бе щастлив с децата.
Подари му ги съдбата
и, макар съвсем от скоро,
ето - футболист е Рори,
а сега е ред Росина
братчето си да надмине
по известност и таланти.
Малки бяха те за чанти
и да учат - догодина
с тяхна мярка ще е чина,
но пък в горската дъбрава
всеки вече ги познава.
. . .
Мама Меца е набрала
и в букетче е събрала
горски лилав минзухар.
Но, да не е сам, другар
в жълтичко му е открила.
И така е подредила
тези есенни цветчета,
че, загледа ли букета,
всеки после се усмихва .
Ето, залата притихва
и завесата се вдига.
Като глас на чучулига
музиката се разнася
и цигулката приглася
на чаровния обой.
Леко позаглъхва той
и излизат там на чело
флейта и виолончело,
а след тях звънят тимпани.
Всички в залата събрани,
са като опиянени.
А на грейналата сцена
три мечета балерини
с рокличките светло сини
в танца нежен се въртят.
Могат твоя дъх да спрат!
Малки са, но грациозни,
стъпките - претенциозни
и подкупващи с финес.
Зрителите с интерес
погледите в тях са впили.
Меца, още неоткрила
своето детенце тук,
тръпне с чувство, че капчук
от сърцето и се стича.
После нейното момиче
с бързи стъпки се понася
и на всеки става ясно,
че в спектакъла е прима,
истинска, неотразима
и от танца вдъхновена.
Мама гледа възхитена,
стиска лапата на Рори
и очите и говорят,
че е горда с дъщеря си
Таткото пък се пренася
на крилете на мечтите.
Насълзени са очите
но големия Мечок.
На моменти сякаш ток
по гърба му преминава.
Тази радост заслужава
и Росина да усети!
После - поздрави, букети,
ръкопляскания шумни...
Мама Меца е бездумна,
но на сцената отива
и букетчето красиво
на детето си подава.
Тук вълнението става
като слънцето горещо.
Те си казват двете нещо
и сърцата им разбират,
че от щастие вибрират.
. . .
Носиш ли букет с 🎈 балони ?
В реверанси и поклони
още сцената живее.
Потърси я, точно нея,
че Росина заслужава
всеки в горската дъбрава
с радост да я поздрави.
А когато улови
тя сърцата полетели
на балони оживели,
и на мама, и на тати
радост с поглед ще изпрати.
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Балони Росина и от мен получи,
защото обича да се учи,
усилия положи
и като прима балерина се наложи!
Аплодисменти! -
Вашата италианска купа и признателност е голяма летва за мен! Още много имам да се уча...
За сега се радвам на медал за III място, от Конкурса за написване на сценарий.
Медала може да видите на снимката от профила
-
Оценката ти е важна за мен, Хари!
Благодаря ти! -
Браво, Мария!
-
Роси, аз пък се умилих от думите ти! Явно си чувствителен човек, щом приемаш приказките по такъв емоционален начин! 🐻
Марианка, ето че стигнахме до края! Благодаря ти, че беше с мен и мечото семейство и следеше с нестихващ интерес развоя на приказките! 🐻 -
Гош, благодарна съм ти, че издържа до края с моите мечешки приказки! 🐻 Остана само епилогът.
Мъчно ми е, че свърши... -
Просълзих се от умиление, Мари! Благодаря за вълшебството в рими!
-
Аплодисменти и от мен -
Мечешкият първи фен.
Ето, давам и балон,
на примата с дълбок поклон 😊
Поздравявам те 🐻🌹🐻
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Росина има вече букет от балони и много им се радва! ❤️