4 мар. 2019 г., 17:52

Както политат трохи 

  Поэзия » Другая
376 2 7

С този път се върви през живота.

Има ни пътят, никой друг, запомни.

Спътници, носим всеки каквото

жал му е още да хвърли встрани.

 

Спомени. Вещи. Радости и тревоги.

Малко надежди и много мечти,

и копнежът, че някой стъкнал е огън,

с всичката своя любов, или с почти…

 

Грее ни мисълта – след завоя,

не, след още няколко кръговрата,

или след сипея, той ще е мой…

Смее се пътят. Стръмно пропада.

 

С него политаме, както политат трохи.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??