Понякога говориш ми така, че сякаш ме прегръща вятър топъл. Магия ли са твоите слова, любов ли са или отчаян вопъл? Понякога тъй близо си до мен и с дъх накъсан мислите ми галиш, а друг път си далечен и вглъбен и чувствата са въглени заспали. Какво съм аз? Докосване на длан, приятелка, сестра или любима или пък за спокойствие гарант, когато във душата ти е зима? Обичаш ли ме - няма как да знам, но чувствам, че за теб съм необходима... Помислиш ли за мен, ще бъда там и стига ми да знаеш, че ме има. Не знам какво ще стане утре с нас... Съдбата да посрещам се научих. Сърцата ни си имат своя власт, ще те приема, както ми се случиш.
Хареса ми, напомни ми за една песен на "Щурците", в която се пееше: "И кога ще спрем, и къде ще спрем, все едно е, нали..."
Само бих променил - заради ритъма - един от стиховете така:
... но чувствам, че съм ти необходима...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Приветствам такава философия! Поздрав, Вики!