velikataniki (Николина Милева)
209 6868
5 нояб. 2010 г., 09:36

Каква съм жалка просякиня 

  Поэзия
938 0 18

В мен изригват нощните вулкани,

над покоя ми спящ, древни крале,

без корони. Свистят урагани,

някой душата ми с „обич”  краде.

 

Спестете ми трохите си от съжаление.

Благодаря Ви, но не беше нужно!

Със тях съм повече отчаяно падение,

сърце изплакано и в болката безумно.

 

Спестете ми помията на гнусните,

обезверени, мътни и нещастни думи.

Спестете ми нападките, съветите.

Махнете се от мен, безумци „мили”.

 

Въжето ми оплетохте от милосърдие.

Кому е нужна тази милостиня?

И камъните по главата ми разбиват се.

(Каква съм жалка просякиня.)

 


© Николина Милева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??