Какво да нарисувам вместо дъжд?
И как от него аз да те опазя?!
Нали тогава, неведнъж,
в дъжда със тебе бягахмe – в наслада.
Да нарисувам вместо дъжд очите ти –
във тях умират всички хоризонти.
И всички падащи звезди ще са
заложници на тъй безумните ни тъжни нощи.
Да нарисувам птиците – илюзия
за полет в трудната ни есен са.
Забравили крилете си по зрели кестени,
те няма да ни бъдат днес опора.
Да нарисувам тежкото небе,
надвиснало като зловеща бездна...
Не ми се иска да потъваш в нищото,
а пътят ти до горе е нищожен...
Опитай се да слезеш бавно –
земята още те притегля като твърд.
Подай ръка, приятелю, подай ръка,
че иначе ще ни очаква... само смърт.
© Нели Все права защищены
честит празник на поезията...бъди щастлива..
сърдечно те, прегръщам..с обич.