28 нояб. 2007 г., 17:33
> Навремето бях чула песен, чийто текст ме развълнува
>
> и не, че много интересен е, но верен много, ми се струва.
>
> Че времето през нас минава, че вижда моето дете
>
> как тялото ми остарява, а душата - не!
>
> И днес за мен звучи крилато и страшно вярно тази фраза!
>
> Душата ми е роза жива в пропукана и стара ваза.
> ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация