Защо се заблуждавам, че мога да забравям?
Защо се заблуждавам, че не искам да съм с теб?
Защо очите тръпнат, сияят и блестят?
Защо сърцето бие, обича и лудей?

Какво направи с мен ти?
С какво ме заплени,

че за теб като мечтая сърцето ми тупти?
Защо мечтая тайно с целувки да ме облечеш?
Защо мечтая явно за любов да ми шептиш?

Какво направи с мен ти?
Защо си в моя сън?
Защо ли само там ти, обичаш ме навън?
Защо насън целувки имам и летя, 
а събуждайки се сутрин отново съм сама?

Останала без теб, осъмнала сама, 
мечтаейки съня ми да не е мечта…
Дали любов това е или просто е шега?
Но толкова години… каква е таз шега?

Без тебе, знай, не мога, 
без твоята ръка, 
без топлата усмивка
и смешната шега…

Но мъка, мъка, мъка след всяка среща с теб 
остава да ме мъчи и всяка нощ без теб…
Какво ли ще се случи, когато разбереш, 
че искам в грях да стъпя само, само с теб?

Прости, че съм директна, 
че искам да се слея с теб, 
че устните ти влажни искам да са мед.

Мечта, мечта ще си останеш, 
след време даже и ще ме забравиш!

Но за мене ти ще си останеш най-ценното, 
най-исканото цвете,
Най-исканият - забраненият плод!

26.01.2009г, what_fun_f