Какво означава раздялата?!
За съжаление нашето време си отиде вече...
Несъмнено пеперудите заминаха си надалече...
Все още обаче вярвам, че пролетта трае, колкото нашата целувка
и че ако има миг в който да съм била така неземно щастлива,
е било когато сме вървели ръка за ръка заедно с тебе...!
Било е когато сме се любили, следвайки нашето сърце
и дъждът, който прави водни кристали във въздуха,
знае че ти си моята любов, душа и съдба...!
О, любов моя днес си мисля с усмивка за тебе...
Помня нашето обожание въпреки цялото страдание,
от мига болезнен на нашата принудителна раздяла...
Живота ме научи за изключителността на любовта!
Отминалото от тогава време на самота и мъка ме обрече...
Съдбата казва, че не бива да сме заедно, то казва:Иначе е невъзможно!
Откакто се познавам истински за мене ти си любовта!...
Знам, че без съмнение това винаги ще е така...
Тогава се научих да дишам само от въздуха, който ти ми даваше...
Научи ме да се радвам само от нащата любов, която ни окриляваше.
Още искам да бъда ученичката изучаваща твоята кожа,
още искам да бъда затворничка на твоята целувка,
още искам да бъда жената, която спеше от песента на твоето сърце...
Още искам да бъда жената, която сутрин се събуждаше до тебе...
Направих равносметка на сегашната си самота
и времето в което бях твоята любима за света.
Сега обаче знам, че винаги ще бъда твоята сирена във вечността...
Носталгията проклета ми нашепна:Не забравяй...!-и очевидно ме разплака.
Знам, че ще се върне щастието, ако ти се върнеш при мене,
знаеш ще те чакам утре призори, любими,
както аз знам, че сега ноща ми го прошепва с твоите думи!
Радвам се така...само на нашата любов, която ни окрилява...
© Лили Вълчева Все права защищены