7 авг. 2010 г., 00:07

Какво пък толкоз... 

  Поэзия » Другая
981 0 20

Вървя по килим от звезди
и боса съм,
за да ми пари.
Оголила съм си душата,
за да диша…
Затворени са ми очите -
от светлината се боя…
С ръце опипвам тишината,
а тя напук звучи.
Какво пък толкоз…
далече е Земята.
Аз ще вървя…
все още търся топлината.
 

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??