Какво ще правим без метличини?..

                                                       на К...

Един възторжен Вятър се разтича

и заигра се с птичите ята,

премина над полята със метличини

и с нежния си дъх ги разлюля...

Изтръпнаха цветята във очакване

с Надежда неизпитвана до днес,

а Вятърът Неща недоизказвани

разпръсна над  земята със финес.

И на море полята заприличаха-

залюшнали метличини вълни,

че много дълго оня Вятър тича

в играта с облаци,

                                със птици

                                                 и с треви...                                 

А втурнали се във тревата, росната

със тайната, която носим с теб

(обезумяли в Любовта си недокосната!..)

набрахме от метличини букет...

Но влезли във вълните от метличини

с букетчето в ръка за амулет

и срещу Вятъра без дъх затичани

не спряхме да помолим за съвет...

И в свежестта на утрото разтворени

на Вятъра подобни в Лудостта,

забравихме, че във Земята корени

им трябват на любимите цветя!..

...Увяхнаха вълшебните метличини,

в ръцете ни като във саркофаг

и вече срещу Вятъра не тичаме,

но и на сън се стряскаме: “ О,как!..”

Как в синьото букетче на Надеждата

тъй нищо не успяхме да спасим,

а толкова примамливо изглеждаше

Живота ни тогава- предвидим!..

...Душите ни ще бъдат празни вази

и мумия от тук натам- Страстта,

щом Красотата не можахме да опазим

като гаранция за Любовта...

А във неразгаданото  изкуство

на нейната духовна Същина,

цветята можеха да върнат чувствата

и Лудостта от други Времена...

...Ще преболим, безспорно ще улегнем,

по Вятъра смирено ще вървим,

но откъдето и Живота да погледнем

ще бъде невъзможно-поносим:

без Вятър,

                   без Метличини,

                                               без Лудост,

без Красота,

                       без Шемет

                                            и без Транс,

но  може би в желаната заблуда-

да бъде и последният ни шанс!..

д-р Коста Качев