Питаш ме какво си ти за мен,

питаш важно ли е да си в моя ден?

Не мога да отроня нито дума в този миг,

очите ми... те говорят по-силно от вик.

Искам да усетя устните ти пак,

как нежно ме докосваш, потънали във мрак,

и тялото ми да трепти, все едно звъни,

а сърцето ми... то едва успява да тупти,

сякаш времето за теб и мен е спряло,

сякаш никога от раздялата не е боляло.

Годините летят, а съдбата пак ни среща

и какво е между нас, никой друг не усеща.

Бях сама, бях объркана, бях и сломена,

но мислено си с мен, сега съм убедена,

една прегръдка твоя вярата ми върна,

един поглед твой живота ми преобърна!!!