гледам в твоите очи
но не виждам вече нещо да блести
ти полеждаш злобно в моите очи
виждаш как душата ми мълчи
ти говоиш с онзи злобен тон
и ме караш да се чувствам като счупен клон
тичам бягайки назад
връщайке се в своя ад
удряш ме с думи
макар около нас да има други
искам да те разбера
но това все едно тръни да бера
гледам как с други се забавляваш
а мене все отстраняваш
от мене мълчание ще чуеш
въпреки че в гърба ми плюеш
© Димитър Георгиев Все права защищены